* * *

Мома в тъмница

Янко ле, добра девойко!
Била е Янка хубаова,
била е Янка гиздава.
Янка я турци чакаха
на два друма, на два раздрума,
на третия я хванаха,
хванаха Янка, вързаха
бели ръце наопако,
на ръцете белезии,
на нозете букагии,
на шията дребен синджир.
Затвориха я в хапсана,
та лежала малко-много,
малко-много девет годин.
Па ойде Янкината,
Янкината мила майка:
- Жално ли ти е, или не
в турска тъмна хапсана?
Янка й вели-говори:
- Мале ле, мила майчице,
и ми е жално, и не е,
но ми е жалба голема -
кога си дойде Великден,
кога се дружки пременят,
тогай е жалба голема!
Майка й вели-говори:
- Придай си, щерко, верата!
Она й вели-говори:
- Колко съм, мале, лежала,
и още толку да лежа,
па си верата не давам!
Ясно се небо раздели,
златно кандило паднало
във турска тъмна хапсана, -
във хапсана се просвети,
и Янка си се посвети!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020