* * *

Мома в тъмница

Седяла й Рада, Радо ле,
девет години в тъмница;
ни един Рада не знае,
сал я войвода знаеше
и войводова язаджий.
Я войводова язаджий
всяка сутрина ходеше,
всяка сутрина и вечер,
на Рада хлебец носеше
и студна вода ледена,
и си на Рада думаше:
- Предай се, Радо, предай се,
да зъмнеш, Радо, войвода!
Стига си, Радо, стояла
във тази тъмна тъмница!
Рада язаджий думаше:
- Девет години как седя
във тази тъмна тъмница,
още девет ще седя, -
пак си войвода не вземам!
За мене трима печелят -
татю и батю двамата,
и първо либе никола!
Дойде си татю, не дойде,
либе Никола ще дойде!
Таман си туй Рада издума,
челяк на врата похлопа,
като похлопа, извика:
- Тук ли си, Радо, тук ли си?
Рада Никола думаше:
- Тука съм, либе Никола,
тука съм, ама защо съм?
Не върша, либе, работа,
недей си дава парите -
снагата ми е станала
като на сипей земята,
лицето ми е станало
като варена ябълка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020