* * *

Мома в тъмница

Янче ле, Янче девойче! (2)
Де се е чуло-видяло
мома в хапсани да лежи,
майка й покрай да ходи
и дребни сълзи да рони?
- Янче ле, мило Янче ле,
не ти ли жално, Янче ле,
в хапсан, Янче, да лежиш?
- Ой, мамо, мила мамо ле,
деня е жално и нежално,
вечер е, мамо, най-жално,
кога се моми засбират,
момите по седенките,
момчета по сукаците.
Тога е, майо, най-жално.
- Янче ле, мило Янче ле,
придай си, Янче, вярата,
стига в хапсана да лежиш!
Янче и вела, говори:
- Ой, майо, мила майо ле,
три години съм, майо, лежала,
още три години да лежа,
па си вярата не давам.
Турска е вяра поганска.
Де са зачули турците,
турците от сараето,
па си заклаха Янчето,
в турски я гроб погребали.
И Господ каил не станал
от Бога огън падаше
на Янче кандило палеше.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020