* * *

Мома в тъмница

Майка има девет сина мили,
а десета Яна мала мома.
И нуйзе е царе засакало,
цар го сака, а она га неке:
- Я не турам девет братя.
Цар си прати два бърза татара,
та грабиха Янку мала мому,
отвеле го у царски палати,
качиле го горе на дивана,
па го пита царот, господарот:
- Е ти, Яно, Яно мала моме,
дал кьеш за мене или за моега сина?
Па говори Яна мала мома:
- И ти, царе, царе госнодаре,
некьем тебе, ньекем твойга сина,
я не турам девет братя срама!
Улюти се царот господарот,
та го хвърлия тъмна тъмница.
Лега ядна девет години дъна,
нема никой Яну да потражи.
Досети се Янин най-стар братък:
- Леле, бракя, деветина бракя,
еве тамън девет годин дъна,
не знаемо Яна дека ни е,
дали ни е Яна на големо,
дали ни е Яна у тъмна тъмница?
Да пратимо Янино соколче,
да одбере Яна дека ни е,
или не е тъмна тъмница.
Отлетело Янино соколче,
паднало е на царски сачаци,
сили, пищи колко шчо си може.
Спазила га царица госпожа,
па говори царица госпожа:
- И ти, царе, (царе) господаре,
та ете га Яниното соколче,
долетело на наши сачаци,
сили, пищи колко шчо си може,
а Яна е у тъмна тъмница!
Дочуло гу Яниното соколче,
отлетело на тъмни тъмници,
сили, пищи колко шчо си може.
Дочула га е Яна у тъмница,
тага е Яна глава подигнала.
Коси ву се за-зем залепиле,
из уста ву клинуци проклиле,
на сърце ву трава проникнало.
Изговара Яна из тъмница:
- Добре дошло, мое сиво соколче,
кой те прати, та ти тука дойде?
- Допрати ме твой най-стар братък,
да си видим Яна дека ни е, -
ти си била тъмна тъмница!
Па говори Яна, малай мома:
- Ей, соколче, мое сиво соколче,
да ми донесеш едно парче книга,
да изпишем на бракя ми книга!
Отлетело сивото соколче,
донесло е едно парче книга,
дало го е Яну, мала мома,
от кръв е книга изпишала,
па го даде на сивото соколче:
- Ай со здравье, мое сиво соколче,
да си паднеш на блага ябука,
на стар братък книга да ми дадеш!
Отлетело сивото соколче,
паднало е на блага ябука,
туй га нема Янин най-стар братък -
отишъл е у гора зелена...
Сви се осем на редом редеха,
па им сокол книга не изслушча,
дор е дошъл Янин най-стар братък,
тагай си е книга изпушчило.
Книга чита Янин най-стар братък,
книга чита, ем си сълзи рони
и на бракя тийом изговаря:
- Шчо стоите, бракя, шчо гледатс?
Устезайте кони неяхани,
опашуйте огнени оружия,
не ни била Яна на големо,
тики ни е у тъмна тъмница!
Како лега девет годин дъна,
коса ву се за-зем залепила,
из уста ву клинуци проклиле,
на сърце ву трава изникнало!
Наринаха Янините бракя,
изседлаха кони неяхани,
опашаха огнени оружия.
Припушчиха кони неяхани;
каде беха низ Ситничка река,
спазила ги царица госиожа,
па говори царица госпожа:
- Ой ти царе, царе господаре,
та сне ги Янините бракя!
Ошче тоя реч не изрече,
изпуния цареви дворове,
посекоха царот господарот,
запления царицу госпожу,
па отишли на тъмнички врати,
с чижми ритат - вратите отварят,
среде тъмници врати на карале.
Тогай се е Яна подигнала,
на сви бракя рука целивала,
най-после на най-мал братък.
Па говори Янин най-мал братък:
- Шчо ми, сестра, на земя миришеш?
Тъгай се е Яна от душа раставила,
тука са гу бракя закопале.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020