* * *

Мома в тъмница

Беда са Донка бедили,
Донке, момиче хубаво,
в тъмница са я запрели,
в тъмница долу на дъно,
градени, недоградени,
лепени, недолепени.
Мама и покрай ходеше,
жално си милно плачеше,
и си на Донка думаше:
- Мило ли ти е мъчно ли ти е,
като си лежиш в тъмница?
Донка си мама думаше:
- Денем ми е мъчно и не е,
а нощем, мамо, най - мъчно,
моми и момци в седянка,
а пък аз майко в тъмница.
Мама си Донка думаше:
- Я придай, Донке, я придай,
вярата българската,
бяла кадъна да станеш,
от тъмници да се избавиш.
Донка си мама думаше:
- Девет години как седя
и още девет ще седя
вярата не си предавам.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020