* * *

Мома в тъмница

Мър, де се й чуло-видяло
мома в тъмница да лежи
като ми Янка момата?
Лежала малко, не много,
лежала девет години.
Родове я забравили,
родове и комшийките,
майка й не я забрави.
На десетата година
станала рано в неделя,
набрала ситен босилек,
че на тъмница отиди
и от тъмните пенчери
тиху на Янка повика:
- Янке ле, къзъм Янке ле,
тука ль' си, Янке, жува ль' си?
Янка се от тъмно обади:
- Тука съм мале, жува съм,
жува съм, за како ти съм?
Вежди ми очи пръкрили,
нокти ми лакти стигнали.
Янкина майка думаше:
- Придай се, Янке, придай се,
придай се, вземни турчина!
- Не се, мале мо, предавам,
девет съм години лежала,
веш девет, мале, ще лежа,
турчина нема да вземна.
Турската й вяра лошава,
тя на лошаво мирише -
на сухо бъзе варено,
пък българската мирише
на ситен дребен босилек.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020