* * *

Мома в тъмница

Донка са беда бедиле,
Донке ле бело момиче,
бедили и укривили,
и я в тъмница хвърлили.
Барем да ми е за нещо,
ами за нищо-никакво, -
за една китка сминова,
че я не дала турчину,
турчину еничерину,
ами я дала Ивану,
Ивану бял българину.
Та седя Донка, та лежа,
та лежа до три години.
Тъмничар Донка питаше:
- Донке ле, бяла българко!
Мъчно ли ти е, Донке ле,
мъчно ли ти е в тъмница?
А Донка си му думаше:
- Тъмничарю ле, братко ле,
дене ми мъчно немъчно,
ноще ми бива по-мъчно,
кога засвирят момците,
момците по кладенците;
кога запеят момите,
момите по седянките;
кога заиграят булките,
булките по белянките.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020