* * *

Мома в тъмница

Де се чуло-видяло,
мома в тъмници да лежи,
както ми Ганка хубава,
хубава, Ганка, гиздава.
Ганкина стара майчица,
де ходи холан и плаче
и се на бога тя моли:
- Боже ле, Боже, миличке,
стори ме, Боже, престори,
на сива-бяла гълъбка,
да хвръкна, още да кацна,
в Никопол града голяма,
в Никополските тъмници,
да видя моята Ганка,
все тъй ли е хубава,
с бяло лице румено,
с руса коса, къдрава.
Де седи Господ, де слуша,
че се на гълъб престори,
хвръкнала, още кацнала
в Никополските тъмници.
Както си гълъба гука,
тъй си майка говорила:
- Ганке ле, майко, Ганке ле,
тук си както беше при мама,
със бяло лице румено
и руса коса къдрава.
Ганка майка си думаше:
- Тука съм, мамо, защо съм -
бяло ми лице увяхна,
руса ми коса олета.
Продавай, мамо, залагай
бащино тежко имане.
Ако ти, мамо, не стигне,
моли се, мамо, на чичо,
мене от тъмница отърви.
Ганкина стара майчица
тя си на Ганка думаше:
- Продавах, мама, залагах,
бащино, мама, чичово,
ала пак, мама, не стигна.
Придай си, мама, вярата!
Ганка на майка си думаше:
- Девет години как лежах
и още девет ще лежа,
пак си вярата не давам.
Отде зачу турчина,
турчина още гавазина,
че и главата отряза
както на агне гергьовче,
както на пиле петровче.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020