|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома в тъмница
Брей, де се чуло-видяло
мома в зандани да лежи
зарад бащини борчове.
Лежала девет години
покара лято десето
Цяло я село забрави
Нейната стара майчица
Тя си Надка не забрави
Покрай зандани ходеше
и на занданче думаше:
- Занданче, младо ключарче,
имате ли мома в зандани,
девет години откак лежи
покара лято десето.
Ключарче баба думаше:
- Не плачи бабо, не тъжи,
Надкини кости изметохме.
Доде си това думаше,
тя се от зандане обади
и майка си продума:
- Мале ле, стара мале ле,
ти давай мале, наддавай
бащино тежко имане
из зандан да ме поведеш
Равна ми снага прогнила,
руса ми коса окапа
бяло ми лице погрозня.
Капитан Димитриево, Пещерско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|