* * *

Мома в тъмница

Лежала Рада, боляла,
в тъмните, тъмни тъмници,
в Николовите земници.
Никой си Рада не знае,
сал я мама й знаеше,
сутрин и вечер ходеше,
хляб и вода й носеше,
студена вода ледена
и хляб ми, пита медена.
Радина мама думаше:
- Не ти ли й, Радо, мъчино,
стана ми девет години,
се болиш, мъри, се болиш,
придай си, Радо, вярата,
бяла кадъна да станеш.
Радка майка си думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
девет години аз лежах
и още девет ще лежа,
пак си вярата не давам,
бяла кадъна не ставам.
Дене ми мъчно ни мъчно,
нощем ми твърде усилно,
кога се сбират момите,
момите на седенките,
кога момците засвирят,
момците със гавалите.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020