* * *

Мома в тъмница

Янке ле, мало девойче, леле!
Янка са беда бедили,
турците, арнаутите джанъм,
от що се Янка хубава,
хубава мошно гиздава.
Та я турци турили
в тъмници грозни зандане,
та сида Янка, та сида,
се осем, девет години.
Майка и покрай ходеше,
хитро си Янка питаше;
- Янке ле, младо девойче,
не чуеш, Янке, момите,
момите на седянката,
момите песни пееха,
момчета камен хвърляха,
придай си, кьерку, вярата,
стига ми седи в тъмници.
- Майо ле, мила майчице,
колко съм, майо, седяла,
още толкова ще седя,
пак си вярата не давам.
Доде си Янка отрече,
сребърно кандило изпадна,
та си ми Янка възкресна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020