* * *

Мома в тъмница

Де се е чуло-видяло
мома в тъмница да лежи,
като ми Янка, Янке мо,
за вяра, за християнска,
че не ще Янка турчина,
турчина еничерина,
турчина друговереца.
Лежала е девет години
в пуста тъмна тъмница,
като правена мазана,
като плетена-метена.
На десетата година
Янкина мама отишла
на тъмничния прозорец.
Почукала, повикала:
- Янчице, чедо безгрешно,
тук ли си, Янке, тук ли си,
тук ли си и жива ли си.
Янка мами си думаше:
- Тука съм, мамо, жива съм,
жива съм, ала защо съм.
Бяло ми лице станало
като варена ябълка,
черни ми очи станаха
като печени череши.
Янкина мама думаше:
- Придай се, Янке, придай се,
та вземи, мама, турчина.
Янка мама си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
девет години как лежа
и още девет ще лежа,
пак си вярата не давам,
вярата, християнската.
Дорде си Янка издума,
синьо се небе разтвори,
златни синджири спуснаха,
Янка горе възнесоха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020