* * *

Мома в тъмница

Де се е чуло-видяло
мома в тъмница да лежи,
както ми Янка, Янке мо,
за вяра, за християнска!
Че не ще Янка турчина,
турчина, еничерина,
турчина, друговереца.
Лежала й девет години
в пустата тъмна тъмница -
като правена - мазана,
като плетена - метена.
На десетата година
Янкина мама отишла
на тъмничния прозорец.
Почукала, повикала:
- Янчице, чедо безгрешно,
тук ли си, Янке, тук ли си,
тук ли си, жива ли си?
Янка мами си думаше:
- Тука съм, мамо, жива съм,
жива съм, ала защо съм?
Бяло ми лице станало
като варена ябълка,
черни ми очи станаха
като печени череши.
Янкина мама думала:
- Придай се, Янке, придай се,
та вземни, мама, турчина!
Янка мами си думала:
- Мамо льо, стара майчице,
девет години как лежа
и още девет ще лежа,
пак си вярата не давам,
вярата християнската.
Дорде си Янка издума,
синьо се небе разтвори,
златни синджири спуснаха,
Янка горе възнесаха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020