* * *

Мома в тъмница

Де се е чуло-видяло
мома в тъмница да лежи,
както Радка лежала.
Лежала е девет години.
Да е било нищо че защо,
защото й либе войвода
във тая Стара планина.
Радка му е среща правила,
правила и поддържала
със храна и с облекло.
Турци са Радка узнали,
узнали и хванали.
Назад й ръце вързали,
тежки й букаи на крака
и в тъмница хвърлили.
Лежала е девет години.
Бяло й лица почерняло,
черна й коса побеляла.
Тъмничар Радке думаше:
- Радке ле, тъмничарко ле,
девет годин откак лежиш,
нямаш ли нийде някого,
да дойде да те извади.
Радка тъмничар думаше:
- Нямам си нийде никого.
Сал имам либе Стоян,
войвода в Стара планина.
Зарад него тук аз лежа.
Дор туй Радка издума,
Стоян на врата почука.
- Тъмничарю ле, ключарю
я ми вратата отвори,
да видя Радка хубава.
Ако ми вратата не отвориш,
със крак ще да вратата ритна,
на щита ще те закарам
и пак ще Радка извадя,
с мен в гора да заведа,
войвода ще я направя,
байрака да ми развява.
От село на село ще тръгнем
от село на село, от град на град
българи да си освободим
от турско робство голямо.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020