* * *

Мома в тъмница

Бягала Янка, крила се,
дор девет години.
На десетата я хванали
и в тъмница я хвърлили,
в тъмница на дъното.
Никой при Янка не ходи,
само нейната стара майчица,
покрай тъмницата ходеше
и жално-милно плачеше:
- Придай си, Янке, вярата,
вярата, вересията
и още понесията,
за да си, Янке, излезеш,
от тая ми ти тъмница!
Янка се от тъмница обажда:
- Майчице, мила, майчице,
девет съм години лежала
и още девет ще лежа
и пак се мале надявам.
Нокти ми пръсти превиха,
коси ми очи закриха!
Майка на Янка думаше:
- Янчице, мила Янчице,
придай си, мама, вярата,
вярата и понесията.
Дорде се Янка изрече
ясно се небе отвори,
златни кандила спуснаха
и се в тъмница огряха.
Вратите се отвориха,
Янка си навън излезе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020