* * *

Мома в тъмница

Лалка са беда бедили,
бедили и укривили,
да било барем за нещо,
а за три бели лалета,
че не ги дала турчину,
ами ги дала Ивану.
Лалка в тъмница запрели,
в тъмница дуру на дъну.
Седяла й малко ни много,
седяла й девет години,
те си тъмница прокапа,
Лалки снагате накапа,
снагате тънка висока,
Лалки лицето накапа,
лицето бяло, червено,
Лалки кърпата накапа,
кърпата златокрайката.
Лалка тъмничар думаше:
- Тъмньо льо, тъмничарино,
нещичко ще те попитам,
право ми къжи, ни лъжи -
дали е лято кишовно,
или е зима снеговна,
та ми тъмница прокапа,
Лалки снагате накапа,
снагате тънка висока,
Лалки лицето накапа,
лицето бяло, червено,
Лалки кърпата накапа,
кърпата златокрайката?
Тъмничар Лалки думаше:
- Нито е лято кишовно,
нито е зима снеговна,
най ми е, Лале, майка ти,
девет години довадя
все тука, Лалке, на конак,
все тука, Лалке, все плаче.
Затуй е, Лале, прогнило
от сълзите й горещи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020