* * *

Мома в тъмница

Де се е чуло-видяло
мома в тъмница да лежи,
кокото Радка лежала.
Лежала е девет години,
да е било нещо, че защо,
защото й либе войвода
във тая Стара планина.
Радка му е среща правила,
правила и подържала
със храна и със облекло.
Турци са Радка узнали,
узнали и хванали,
назад й ръце вързали,
тежки букаи на крака
и в тъмница хвърлили.
Лежала е девет години,
бяло й лице почерня,
черна й коса побеля.
Тъмничар Радки думаше:
- Радке ле, тъмничарко, льо,
девет години откак лежиш,
нямъш ли нейде някого
да дойде да те извади
от тия тъмни зиндани.
Радка тъмничар думаше:
- Нямъм си нийде никому,
ни майка, нито бащица,
ни братец, ни сестрица,
и тях ги турци откараха.
Сал имам либе Стояну,
войвода в Стара планина.
Зарад него аз тук лежа.
Дор туй Радка издума
Стоян на врата почука.
- Тъмничарю, лю, ключарю,
я ми вратата отвори,
да видя Радка хубава
тъй ли е бяла и цървена
или е жълта и блядава
в тия тъмни зандани.
Ако ми врата не отвориш,
със крак ще врата да ритна,
на щита ще те закарам
и пак ще Радка да извадя.
С мене в гората заведа,
войвода ще я направя,
байрака да ми развява.
У село на села ще тръгнем,
от село на село, от град на град,
българи да си освободим
от турско робство голямо.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020