* * *

Мома в тъмница

Турци са Янка бедили,
Янке ле, младо девойче,
бедили и хванали я,
че била Янка хубава,
па я в зандани хвърлили.
Лежала много и малко,
това е лето десето,
село я заборавило,
макя я не заборавя,
често я така обижда,
често й носи премена.
На врата стои джандарче,
джандарче, младо ключарче,
баба джандарче говори:
- Джандарче, младо ключарче,
има ли мома в зандани?
Доде джандарче да каже,
сама се мома обади:
- Тука съм, мамо, тука съм,
бело ми лице почерне,
руса ми коса опада,
не можеш да ме познаеш.
Макя на Янка говори:
- Щерко Янке ле, Янке ле,
мъчно ли ти е в зандани?
Придай си, Янке, вярата,
оттука да се отървеш.
Янка ка макя говоре:
- Девет съм годин лежала
и още девет да лежим,
па си вярата не давам.
Деня е мъчно и не е,
нощя е твърде усилно,
като засвирят момците,
момците по сокаците,
като запеят момите,
момите по седенките.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020