|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома в тъмница
Турци са Янка бедили,
та я в тъмница хвърлили,
в тъмница недоправена,
в тъмница недоършена.
Цели ми девет години
Янка тъмница лежала.
Всичките Янка забравили,
само нейната майчица -
тя си Янка не забрави,
тя си на Янка думаше:
- Не ти ли е, Янке, умилно,
умилно още усилно?
- Как да ми й, майко, умилно,
умилно, още усилно.
Една ми змия природна
дене ми очи изпива,
нощем си гнездо увива
във мойта русата коса.
Изгори ми, майко, душата.
Горичане, Балчишко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|