|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома в тъмница
Лежала Донка, Доне мо,
девет години в тъмница,
на десетата година,
Донкината стара майчица,
обула чехли на крака,
вземала пръчка желязна,
тръгнала Донка да търси.
Девет тъмници обидела
нийде я Донка нямало.
На десетата тъмница,
на вратата има бял камък,
на камък стои тъмничар.
Баба тъмничар думаше:
- Тъмничарьо льо, ключарьо льо,
няма ли мома запряна,
запряна та и забравена?
Докато се обади тъмничар,
Донка са отвътре обади:
- Тука съм, мамо, тука съм,
тука съм, но за какво съм?!
Мама на Донка думаше:
- Придай си, Доне, вярата!
Донка си мама думаше:
- Девет съм годин лежала,
и още девет ще лежа,
пак си вярата не давам,
хубава вяреа българска!
Генерал Тошево, Ямболско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|