* * *

Мома в тъмница

Ганка я беда бедили,
Драгано, моме хубава,
бедили я кривили,
за едно комшийско пиле,
че я в тъмница хвърлили.
Че лежа Ганка, че боля
цели ми девет години,
комшии я забравили,
родове я прежалили.
Майка и не я забрави,
майка и не я прежали.
Станала рано в неделя,
наела дълги пътища,
тъмничарските друмища.
Тя при Драгана отиде,
и на Драгана думаше:
- Драгано, къзъм Драгано.
Драган дума мама си:
- Тука съм, мамо, тука съм,
тука съм, та за какво съм.
Станало и до две недели,
дор две ми бели кадъми,
дохождат мамо, отхождат.
Думат ми, хортуват ми.
- Придай се, Ганке, придай се,
бяла кадъна да станеш
на висок чардак да седиш.
Ганка мами си думаше:
- Мале мо, мила, мале мо,
и ти ли ми си душманка,
да знам, мамо, да знам,
още девет години ще седя,
пак си вярата не давам,
на турска вяра лошава.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020