* * *

Мома в тъмница

Турци са Радка бедили
за нищо и никакво,
за една комшийска кокошка.
То да е барем кокошка,
ами за пиле някакво.
Турци са Радка вземали,
назад й ръце вързали,
напред са я откарали
в тези страшни тъмници.
Радкина стара майчица
всяка е сутрин ходила
на тъмнишкото прозорче
и си за Радка плачеше.
Радка си мама думаше:
- Идвай ми, мамо, по-често.
Откак съм тука запряна
лицето ми е станало
като варена ябълка,
на главата ми останаха
до четири косъма.
Не мога, мамо, изтрая
големи мъки ще има.
Мама си Радка питаше:
- Послушай, мама, турците
какво за тебе хортуват.
- Слушах ги, мамо, и разбрах,
че в неделя рано сутринта
на мегдана ще ме обесят
и през града ще ме повлекат.
Да дойдеш рано сутринта
близо до мене да вървиш,
като ме влачат турците
полите да ми загръщаш,
да не се радват турците,
че имат млада робиня.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020