* * *

Мома в тъмница

Бягала Яна, Яно льо,
сега ми девет години,
пак си я турци хванали,
в тъмницата я метнали.
Янина стара майчица
окол тъмница ходене
нови е пъте сторила,
тъмничарю се мольеше:
- Тъмничарю льо, ключарю,
отвори тъмна тъмница,
да видя Яна момица,
дали голяма нарасна,
или толкова остана?
Отвори тъмна тъмница,
изляла Яна момица,
Янина стара майчица,
тя си на Яна думаше:
- Яно льо, моя дъщерьо,
усилна ли е тъмница?
- Мале ле стара, по-стара,
денье е силна и не е,
ноще е твърде усилна;
момите на попрелките,
момите предът и пеят,
момкове кавал да свирят,
тогаз е много усилна.
- Яно льо, моя дъщерьо,
придай си, Яно, вярата
на труцка вяра кочища.
- Мале ле, стара, по-стара,
стара си, акъл не ти стига,
девет години съм лежала,
още го девет ще лежа,
пак си вярата не давам.
Още го дума думаха,
от Бога звезди паднаха
на Янините рамена,
едната беше зелена,
другата беше червена.
Като турците видяха,
тогаз се турци разбраха,
не била Яна момица,
люм била Яна светица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020