* * *

Мома в тъмница

Седяла е Рада, Радо ле,
девет години в темница,
за бащини си борчове,
за братови си кръвнини.
Никой си Рада не знае,
че седи Рада в темница,
тъкминко девет години;
Сам си войвода знаеше,
и язаджия войводов.
Войвода и хлебец носеше,
и студена ми водица,
често честеше при нея,
и си на Рада думаше:
- Радо ле, бяла българко,
рачиш ли води войвода,
ил язаджия войводов,
да те извада, избава
из тая темна темница.
Рада войводу думаше:
- Войводо, маре войводо,
девет години, как седа
и още девет седявам
вов тая темна темница,
пак си войвода не водвам,
и язаджия войводов.
За мене трима печелят
тейко и байчо двамата,
и първо либе Никола.
Току туй Рада издума,
ей че си иде Никола,
право в темница отиде,
па си ми Рада питаше:
- Тук ли си либе, Радо ле?
Рада Николу думаше:
- Тука сам, либе Никола,
тука съм, ала защо съм?
Че ми лицето повяна,
като попарна ябълка.
Дава Никола, заплаща,
та си борчове заплатил
и си либето отпуснал
от пуста темна темница.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020