|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома в тъмница
Рада са беда бедили,
бедили, ем ковладили
девет ми годин да лежи
в тъмните, тъмни тъмници.
Никой си Рада не знае,
сал е майка й знаеше.
Зорна й вечер отиваше,
хляб и вода да й занесе,
студена й вода ледена
и топла пита медена.
Радинта майка думаше:
- Мър Радо, къзъм, мър Радо,
придай си, къзъм, вярата,
вярата християнската,
бела кадъна ти стани,
кадъна, ем къдиева,
ханъмка, ем войводова,
жълти жълтици нанижи,
тенък си чаршаф накрийни.
Рада майки си думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
девет съм годин лежала
и вещи девет ще лежа,
па си вярата не давам,
вярата християнската.
Турска и вяра лошава,
тя на лошаво мирише,
на бъзе, на попарено,
на попарена коприва.
Дряновец, Разградско; хороводна (СИБ 1/1962, № 885 - "Затворена
не си предава вярата").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|