* * *

Мома в тъмница

Янка са беда бедили.
И защо са я бедили?
За едно нищо нищожно, -
за една китка шарена,
за едно писмо любовно.
И са я в темница хвърлили.
Никой при Янка не ходи
думица да й продума,
премяна да й занесе.
Та лежа Янка, та лежа,
та лежа девет години.
Майка й покрай ходеше,
дребни си сълзи ронеше
и на Янка си думаше:
- Янице, мари, мамина,
мъчно ли ти е в зандана?
- Майко ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа -
деня е мъчно или не,
нощя е мъка голема,
кат' слушам, мамо, майчице,
момите по седенките,
ергени по механите!
Майка на Янка думаше:
- Продай си, Янке, верата,
да си от темница излезеш.
Янка на майка думаше:
- Мале ле, стара майчице,
девет години как лежа,
и още девет ще лежа,
но си вярата не давам!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020