* * *

Мома в тъмница

Де се е чуло-видяло, Гане ма,
мома в зандани да седи,
мома в зандани да седи, Гани ма,
както е Ганка лежала.
Лежала малко ни много,
цели ми девет години.
Всички я хора забравили,
само я майка не забрави.
Тя край зандани отиде
и на зандани думаше:
- Зандани черни, омразни,
има ли мома във вази,
има ли мома за нази?
Никой се от зандан не обади,
сама се Ганка обади:
- Тука сам тука, мамо ма, -
бяло ми лице мухняса,
руса ми коса туняса.
Майка на Ганка думаше:
- Я дай си, Гане вярата,
дано се, Гане отървеш
от тия черни зандани.
- Девет години лежа, мамо ма,
и още девет да лежа,
пак си вярата не давам,
вярата християнската!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020