|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома в тъмница
Де се е чуло-видяло,
мома в зандани да лежи,
както е Ганка лежала
цели ми девет години.
Всички я хора забрайли,
само я майка й не забрай.
Тя край зандани ходеше
и на зандани думаше:
- Зандани черни омразни,
има ли мома във вази,
мома във вази, за нази -
Зандани мълчат, не чуват.
Сама си Ганка зачула,
зачула и си продума:
- Тук съм, тука, мамо ме,
тънка ми снага мухляса
бяло ми лице гъбяса,
руса ми коса туняса. -
Майка на Ганка думаше:
- Я си дай, Ганке, вярате,
дано се, Ганке, отървеш
от тия черни зандани.
Тогаз са Ганка обади:
- Девет години как лежа,
и още девет ще лежа,
пак си вярата не давам
и българско име юнашку.
Дебнево, Троянско (НПЛов. 1970, с. 321 - "Вярата си не предава
- 1").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|