|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома в тъмница
Бягала, Янка, бягала,
цели ми девет години,
на деветата година,
хванаха Янка, вързаха,
та я в тъмница метнаха,
тъмница, нова градица,
девет аръша в земята.
Янкина стара майчица
тя ката пазар, на пазар
въз тъмница се качеше,
тъмничари се молеше:
- Ой тъмничарьо, ключар,
отири тъмна, тъмница
да види майка, майчица
дали голяма станала
или такава останала.
- Янкина, стара майчице,
ти ще си да Янка да видиш,
кога тъмница прокапе,
прокапе още изгние.
Още ми думи думаха
тъмницата прокапа
на Янкините скутове.
Видяла Янка майчица
с ръка коса размаха,
майце си ръка полюби.
Майка на Янка думаше:
- Янке ле, моя дъщерьо,
болно ли ти е в тъмница?
- Мале ле, мила Янкина,
денем е болно, ме болно,
нощем е твърде усилно,
моми по прелки га сбират
момци кавали га свирят.
Черепово, Харманлийско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|