* * *

Мома в тъмница

Де се е чуло-видяло,
мома запряна да лежи, (2)
както ми Радка лежала,
лежала Радка в затвора.
Никой въз Радка не ходил,
сам войводата ходеше.
Лежала Радка в затвора,
заради нищо никакво,
зарад бащини борчове,
зарад братови кръвнини.
Никой въз Радка не ходи,
самин войвода ходеше,
често въз Радка ходеше
и той на Радка думаше:
- Кажи си, Радке, данъка,
данъка да ти заплатя,
от затвор да те избавя.
Радка войвода думаше:
- Войвода, тъмничарино,
девет съм годин лежала
и още девет ще лежа,
пак си от вяра не излизам,
че за мен трима печелят -
тате и бате двамата,
третия - либе Никола.
Доде си Радка издума,
тъмнични врата похлопва,
Никола от вън повика:
- Изнеси, войводо, крината,
жълтици да си премеря,
хапуза да си откупя!
Радка от тъмница заплака
и на Никола думаше:
- Никола, либе Никола,
не си трудеца ти давай,
не съм, Никола, хубава -
бяло ми лице поплесня,
тънка ми снага повяхна,
вежди ми молци изпасаха,
крака ми в земя вникнаха,
ръце ми в дувар врастнаха.
Никола Радка не слуша,
той си жълтици премери,
тъмнични врата отвори.
Кога вратата отвори,
тъмница кат слънце огряло
от Радкините хубости.
Той я за ръка поведе,
присред село я водеше.
Мало й голямо излязло
да гледат Радка и Никола.
Всичките хора казаха:
- Блазя си на Никола,
че девет години поскита
и пак си Радка той взема.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020