|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома в тъмница
Имала мама имала
една дъщеря Янчица,
хубава Янка, гиздава.
Дали я турци дирили,
дирили да я уловят.
Бягала Янака, бягала,
крила се в гори и канари
тъкмо ми девет месеца.
Нали я турци хванали,
ръцете й отзад вързали
и в тъмница хвърлили.
Никой при Янка не ходеше,
само мама й ходеше
и жално и милно плачеше
и на Янка думаше:
- Янке ле, мило мамино,
придай си, Янке, вярата,
вярата и поносията
на висок чардак да седиш,
бяла коприна да припредеш,
жълти жълтици да нижеш,
ситен, дребен маргарит.
Янка на майка думаше:
- Как да си майко предам,
вярата си и поносията
кат им лоша вярата,
тяхната вяра мирише
на бъзе запалено,
а наша вяра мирише
на ситен дребен маргарит.
Царев дол, Тутраканско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|