* * *

Мома в тъмница

Донка я глоба глобили
за едно писмо любовно, (2)
за един пръстен любовен.
Донка си я затворили
във тия темни зандани, (2)
във тия темни темници.
Майка й на Донка дохажда,
бяла премяна удмята (2)
и на Донка си думаше:
- Донке ле, Донке дъщеро,
дали ти тежко, не ти е (2)
във тия темни зандани?
- Мале ле, мила майчице,
деня ми й тежко, не ми е, (2)
нощта ми й твърдо ужасно.
Кога си спомня, припомня
нощите по седянките,
какви ги думи думахме
момите до ергените,
момите за ергените,
ергените за момите.
Майка й на Донка думаше:
- Донке ле, Донке дъщерьо,
стани си турска царица,
белким тя, Донке, отпущат.
- Мале ле, мила майчице,
девет години кат лежа
и още девет ще лежа,
турска царица не ставам, (2)
вярата не си сменявам, (2)
черно фередже да нося, (2)
бяло ми лице покрито, (2)
черни ми очи открити.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020