|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома в тъмница
Димка са беда бедили,
бедили и я вкривили,
че я в тъмница хвърлили,
в тъмница-нова грозница,
дъски им недодялани.
Димкина стара майчица
нова й пътека сторили
от тъмница до тях си
и на тъмничар думаше:
- Тъмничарю ле, ключарю
нашата Димка тука ли е?
Докато тъмничар да каже,
Димка се напреж обади:
- Тука съм, мамо, тука съм,
тука съм, ама за какво съм,
черни ми очи извадени,
руси ми коси отрязани.
Мама си Димке думаше:
- Придай си, Димке, вярата
от българска вяра на турска.
Димка си мами думаше:
- Мамо льо, мила мамо льо,
девет съм годин лежала
и още девет ще лежа,
вярата си пак не давам.
Бузовград, Казанлъшко; трапезна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|