|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома в тъмница
Де се е чуло-видяло,
мома запряна да стои,
както е Радка стояла
зарад бащини борчове.
Стояла й малко не много,
лежала девет години,
никой си Радка не знае,
не знае Радка, познава,
никой при нея не ходил.
Един я турчин знаеше,
знаеше и познаваше.
Той си при Радка ходеше,
хляб и вода й носеше
и си на Радка думаше:
- Радке ле, бяла българко,
ставаш ли бяла ханъмка,
носваш ли черна фередже?
Радка на турчин думаше:
- Турчино еничерино,
турчино друговерино,
девет години как лежа
и още девет ще лежа,
ала си от вяра не излизам,
не ставам бяла ханъмка,
не носвам черна фередже!
Нашата вяра хубава,
тя на хубаво мирише -
на ружа и на латинка;
вашата вяра лошава,
тя на лошаво мирише -
на бъзе, на запарено.
Бутово, Павликенско; трапезна (Стоин-ССБ 1931, № 1203).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|