|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома в тъмница
Де се е чуло-видяло
мома в зандани да лежи
като ми Донка хубава -
цели ми девекь години!
Донка за вода ходеше
с тяхните лиси харкоми,
пременена й набелена
покрай конакът подмина.
Турците халка седяха,
та си кавето пиеха.
Тие на Донка думаха:
- Донке ле, мари хубава,
рачиш ли, Донке, рачиш ли -
бяла ханъмка да станеш?
Донка на турци думаше:
- Я си вярата не давам,
вярата - христенлията!
Турци заптиюм рекаха:
- Вземете, та я фатите
и я в тъмница турите,
в царската тъмна тъмница,
да лежи и да боляе,
дано ханъмка да стане!
Лежала Донка, боляла
цели ми девекь години.
На десетахът години
Донкина стара майчица
от зандан в зандан ходеше
и си занданче питаше:
- Занданче, турско занданче,
има ли мома в зандани?
Дорде занданче продума,
Донка се напреж обади:
- Тука съм, мале, тука съм,
тука съм, ала защо съм!
Руса ми коса окапа,
бело ми лице погрозня,
нехте ми расли, порасли
като лопати станали -
беглицко жито да ринат!
Донкина майка думаше:
- Придай се, Донке, придай се,
придай се, дай си вярата,
стига в тъмница да лежиш,
че си майка ти ослепя
от пусти сълзи кървави!
В петък се Донка придаде,
в събота българско станало.
Донка майци си кълнеше,
кълнеше и хи думаше:
- Проклета да си, мале ле,
проклета и триж проклета,
дето ме, мале, предума
вярата да си оставям -
българско, че пак българско!
Де годе сянка дебела -
българе ще я отърлят,
де годе вода студена -
българе ще я напият!
Бургас; инф. преселн. от Малко Търново; на собакь - пее се на
провлак (влачене на вълна на ръчен дарак). (СбНУ 57/1983, № 281 - "Вярата
си не дава - 2").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|