|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома в тъмница
Де се е чуло, видело,
мома в тъмница да лежи,
както ми Ганка лежала,
лежала Ганка, болела
тъкмо ми девет години
за бащини си борчове,
за майкини си грехове,
за братова си кръвнина.
Майка й ходи, дохожда:
- Мар Ганке, мар тука ли си,
мар Ганке, мар жива ли си?
- Тука съм, мале, жива съм,
жива съм, ала защо съм -
бело ми лице посърна,
тънки ми вежди слетеха,
черни ми очи хлътнаха,
руса ли коса олете!
Ганкина мама думаше:
- Вречи се, Ганке, вречи се,
вречи се и потурчи се,
да станеш бяла кадъна,
на висок чардак да седиш,
бяла коприна да предеш,
жълти жълтици да нижеш!
Ганка мами си думаше:
- Мар мале, мар луда ли си,
или щеш, мале, полуде?
Как да се, мале, потурча, -
турска е вяра лошава,
тя на лошаво мирише;
българска й вяра хубава,
тя на босилек мирише!
Девет съм годн лежала
и още девет ще лежа,
пак не ще да се потурча,
от вяра да се отделя!
Мар давай, мамо, продавай
моие тънки дарове,
че ме оттука извади;
току ми, мале остави
рутата ученишката,
ризата сгоденишката,
чукмана вечаленика,
месаля отбуляника!
Ако н' ме, мале, извадиш,
ще лежа, доде побъда...
неуточнено, Северна България; зап. А. Стоянов (СбНУ 6/1891 с.
85, № 2).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|