* * *

Мома в тъмница

Яно ле, Янчице мори!
Де се чуло-видяло,
Яно ле, Янчице мори,
мома в тъмница да лежи.
Легнала Яна в тъмница,
девет я годин лежала
девет постелки скъсала.
Янкина стара майчица
боса планина пребила
до тъмница е добила.
Па на тъмница полегна,
малко ми нещо поплака
доде тъмница прокапе
Янка тъмничар говори:
- Тъмничаро ле, брайно ле
стана ми девет години
откак съм аз в тъмница
тъмница не би копала,
сега тъмница прокапа.
Дали са силни дъждове,
дали са тежки снегове
та ми тъмница прокапа?
Тъмничар Янка говори:
- Янке ле, мори хубава
нито са силни дъждове,
нито са тежки снегове.
Най си е Янке, майка ти,
боса е планина пребила
та тъмница е добила,
та на тъмница полегна,
малко ми нещо поплака
доде тъмница прокапе.
Янка тъмничар говори:
- Тъмничаро ле, брайно ле
пусни ме вънка да изляза
да се смайка видиме,
видиме и разтешиме.
Тъмничар Янка послуша
пусни я вънка та излезе
та с майка си се видя.
Майка на Янка думаше;
- Дъщеро Янке, хубава
усилно ли е в тъмница?
Янка на майка говори;
- Мале ле, мила мале ле,
де не усилно и не е,
вечер е много усилно,
га викат мамо момите,
момите по седянките,
момите песни пеят;
Янке ле, мома хубава
усилно ли е в тъмница?
Момите по кладенците
и те свирки свирели,
и те думи думали:
- Янке ле, мори хубава
усилно ли е в тъмница?
Майка на Янка думаше;
- Дъщеро Янке, хубава
придай си, щерко, вярата,
вярата на турска вяра.
Янка на майка думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
девет съм годин лежала
и още девет ще лежа
пак си вярата не давам,
вярата на турска вяра.
Дорде си дума издума
от бога свещи паднали
Янкини рамене горяли.
Тогаз са Янка разбрали,
че не е Янка момица
най си е Янка светица
и я от тъмница пуснали
тя си с майка отишла.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020