|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома в тъмница
Донкина майка, Доне, ходеше
покрай тевната, Доне, тевница,
та сухи дърва береше,
и дремни сълзи ронеше,
и си на Донка думаше
- Придай си, щеро, придай си,
придай си, Донко, вярата,
да вземем зетя Мехмедя!
- Мале ле, мила майчо ле,
труцка е вяра проклета,
девет години как лежа,
и още девет ще лежа,
ама Мехмеде не вземам!
Ляти ле, мале, гърми ле,
та ми тевница прокапа?
- Ни ляти, щеро, ни гърми,
ами тевница прокапа
от мойте сълзи горещи.
Бръшлян, Малкотърновско (Маджаров 1983, № 264 - "Донкина
майка ходеше").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|