* * *

Мома в тъмница

Де се е чуло-видяло, брей,
мома запряна да седи,
каквото й Радка седяла,
в тъмничен затвор лежала!
Седяла Радка, лежала
зарад ми нищо никакво,
зарад бащини борчове.
Седяла й малко ни много,
цели ми девет години.
Никой въз Радка не ходи,
никой за Радка не мисли,
всеки си Радка забрави.
Войвода често честеше,
хляба и и гозба носеше,
войвода Радке думаше:
- Радке ле, бяла българко,
Радке ле, мома хубава,
ставаш ли, Радке, кадъна,
водваш ли, Радке, войвода,
кадънска руба носваш ли,
изменяш ли си вярата?
Радка войвода думаше:
- Войвода, другаверино,
девет съм годин седяла,
тъмничен затвор лежала,
и още девет ще седя,
пак си войвода не водвам,
вярата не си изменям,
кадънска руба не носвам.
За мене трима печелят -
тате и бате двамата
и първо либе Никола.
Тате ми дойде, не дойде,
бате ми дойде, не дойде,
я първо либе Никола,
то ще за мене да дойде.
Догдето Радка издума,
портите са се лопнали
и кучетата лайнали,
ето и Никола че иде.
Никола дума ключарю,
ключарю и господарю:
- Я давай, ключарю, я давай
шиници за жълтиците,
теглилки за бешлиците,
Радка оттука да извадим!
Никола Радке думаше:
- Излизай, Радке, излизай
от тия тъмни тъмници!
Почерня, Радке, погрозня,
теб ти косата улетя
от тия тъмни тъмници.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020