* * *

Мома в тъмница

Де се е чуло-видяло,
мома в тъмница да лежи,
като ми Йова, Йово ле!
Лежала десет години,
комшии я забравили,
майка й не я забравя,
не я забравя отажда.
Ранила, рано в неделя,
донесла вода неделска,
че си очите умила,
запали свеща восъчна,
и се на Бога помоли:
- Боже ле, мили Господи,
стори ме, Боже, направи,
една ми годе гадинка,
я птичка, я лястовичка,
барем ми сива гълъбка,
да хвръкна, Боже, да кацна,
на Йовкините тъмници,
да видя Йовка що прави,
жива ли й, Боже, здрава ли й!..
Де седял Господ, та слушал,
де седял, ангел, та писал.
Сторил я Господ, направил
една ми сива гълъбка.
Поела дълги пътища,
тъмничарските друмища,
кат на тъмница стигнала,
кацнала и заплакала,
че плаче, още и гука...
Дето й сълзи капали,
мрамор се камък трошеше,
Йова се отвътре чудеше:
- Боже ле, мили Господи,
станало й девет години,
как в тъмница аз лежа,
аз лежа, Боже, аз боля,
не ми тъмница прокапа;
на десетата година
що ми тъмница прокапа?
Йова тъмничарю думаше:
- Турчине, тъмничарино,
я ми тъмница отвори,
малко навънка да изляза,
да видя кое е време -
деня ли й, Боже, нощя ли й,
зиме ли й, Боже, лято ли й,
или е хубава пролет...
Станало е десет години,
не ми тъмница прокапа,
на десета година
що ми тамница прокапала?
Йовина, стара майчица,
тя си на врата похлопа,
и си на Йова думаше:
- Йово ле, кьзам Йово ле,
тук ли си Йово, тук ли си?
Йова мама си думаше:
- Мале ма, стара мале ма,
тука съм, мале тука съм,
тука съм, ама защо съм.
В коса ми гнездо извили,
до две зъмчета извили.
Първо ми меса късаше,
второ ми кръвта пиеше.
Идат ми, мамо, идат ми,
сутрин, вечер дохождат
до две ми бели кадъни,
думат ми, мамо, казват ми:
- Йовко ле, бяла българко,
придай се, Йовко, придай се,
да те от тъмница изкарат.
Йовина стара майчица
тя си на Йова думаше:
- Йово ле, кьзъм, Йово ле,
придай се, Йово, придай се
турчину, тъмничарину,
да те от тъмница изкара!
Йова мама си думаше:
- Мале ма, стара мале ма,
и ти ли си ми душманин?
Девет съм години лежала,
още девет ще лежа -
пак не се, мамо, предавам
турчину, тъмничарину!
Деня ми мъчно, не твърде,
нощя ми усилно -
кога ми дойде на ума,
че моми, кладат седянки,
викнат, та запяват,
и момци свирят с кавали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020