|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома в тъмница
Де се е чуло-видяло,
мома запряна да стои,
каквото й Радка стояла!
Стояла малко, не много,
стояла й девет години;
никой при Радка не ходи,
най-често чести войвода,
на Радка хлебец носеше
със пъстра стомна водица.
Войвода Радки думаше:
- Придай се, Радке, придай се,
стига ми стоя в тъмница!
Радка войвода думаше:
- Ти беким сякаш, войводо,
кат се рехаво засмивам,
като ти сладко приказвам,
че ази тебе ще взема?!
Девет години как лежа,
и още девет ще лежа,
пак си вярата не давам,
пак си кадъна не ставам!
Бяла черква, Павликенско; хороводна - през зимата (СбНУ 38/1930,
№ 155 - "Още девет години запряна да стои, пак си вярата не дава").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|