* * *

Мома в тъмница

Мари, де се е чуло-видяло,
мома в тъмница да лежи
като ми Йова, Йово льо,
дето не се Йова предава
на турци, на друга вяра.
Станало е девет години,
от когато е в тъмница хвърлена.
Комшии я забравили,
роднини я отжалели.
Майка й не я забравя,
не я забравя, не я отжалява.
На десета година
в неделя рано ранила.
Вземала тамян и огън,
право в тъмница й отишла.
Викнала та заплакала:
- Йово ле, къзъм Йово ле,
тук ли си, къзъм тук ли си?
Тук ли си, та жива ли си?
Йова се от тъмница обади:
- Тук съм, мамо, тук съм
та за какво съм.
Коса ми е руно станала,
змия си гнездо извила,
дор три пиленца изпилила
и ми се мамо заканят
да ми очите изпият.
Йовина стара майчица
тя си на Йова думаше:
- Придай се, Йово, придай се
на турци, на друга вяра.
Йова мама си думаше:
- Махни се мамо, махни се
махни се мамо от тука
ти си ми една душманка.
Девет съм години лежала
и още девет ще лежа,
пак се на турци не давам.
На турци, на друга вяра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020