* * *

Мома в тъмница

Де се е чуло-видяло,
мома в тъмница да лежи,
като ми Йова, Йово льо!
Лежала й девет години,
комшии га забравили,
майка й не га забравя,
не га забравя, оттъжва.
Ранила й рано в неделя,
донела вода недялска,
че си очите умила,
запали свеща восъчна
и се на Бога помоли:
- Божне ле, мили Господе,
стори ме, Боже, направи
една ми гада гадинка,
я птичка, я лищовичка,
барем ми сива гълъбка,
да хвръкна, Боже, да кацна
на Новините тъмници,
да видя Йова що прави,
що прави, Боже, що струва,
жива ли й, Боже, здрава ли й.
Де седял Господ, та слушал,
де седял ангел, та писал,
стори га Господ, направи,
една ми сива гълъбка,
наела й дълги пътища,
тъмничарските друмища.
Като на тъмници стигна,
кацнала и заплакала.
Йова са отвътря чудеше:
- Божне ле, мили Господе,
станало й девет години
как във тъмница аз лежа,
аз лежа, Боже, аз боля,
не ми тъмница прикапа;
на десетата година
що ми тъмница прикапа?
Йова тъмничар думаше:
- Турчино, тъмничаряно,
я ми тъмница отвори,
малко навънка да йзляга,
да видя кое е време,
деня ли й, Боже, нощя ли й,
зима ли й, Боже, лято ли й,
или е хубава пролят.
Станало й девет години,
не ми тъмница прикапа,
на десетата година
що ми тъмница прикапа?
Йовина стара майчица,
тя си на врата похлопа
и си на Йова думаше:
- Йово ле, къзъм Йово ле,
тук ли си, Йово, тук ли си?
Йови мами си думаше:
- Мале ма, стара мале ма,
тука съм, мале ма, тука съм,
тука съм, яла защо съм!
В коса ми гнездо извила,
дур две зъмчета извела:
първо ми меса късаше,
второ ми кръвта пиеше.
Йова мами си думаше:
- Идат ми, мамо, идат ми,
сутрина вечер дохадят
дур две ми бели кадъни,
думат ми, мамо, казват ми:
"Йово ле, бяла българке,
придай се, Йово, придай се
турчину тъмничарину,
да те от тъмница изкара!
Йовина стара майчица,
тя си на Йова думаше:
- Йово ле, къзъм Йово ле,
придай се, Йово, придай се
турчину тъмничаряну,
да те от тъмница изкара!
Йова мами си думаше:
- Мале мо, стара мале мо,
и ти ли ми си душманка?
Девет съм годин лежала,
веш девет, ще лежа,
пак не са, мамо, предавам
турчину тъмничаряну!
Деня ми й мъчно не твърде,
нощя ми й твърде усилно,
кога ми дойде на ума -
га моми кладат седейки,
викнуват, та запеюват,
и момци свирят с кавали!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020