* * *

Мома в тъмница

Рада са беда бедиле,
бедили и обедиле,
девет години да лежи,
в тия тъмни тъмници.
Цяло я село забрави,
я майка я не забрави.
Сека събота ходеше,
бели й дрешки носеше.
Една събота отиде,
бели й дрешки занесе,
па на тъмници потропа,
потропа и си повика:
- Тъмничарю ле, брайно ле,
има ли мома в затвора,
затворена, забравена?
Тъмничар баба говори:
- Бабо ле, стара бабо ле,
вчера тъмници изметох,
та й костите изметох!
Я Рада се обадила:
- Тука съм, мале, защо съм,
защо съм и за какво съм?!
Жалба е мале голяма,
я като слушам, мале ле,
момите по седенките,
момите песни пееха,
ергене по сукаците,
ергене свирки свиреха.
Майка на Рада говори:
- Щерко Раде ле, Раде ле,
придай си, щерко, вярата,
на тия черни цигани,
на тия жълти евреи.
Рада на майка говори:
- Мале ле, мила, мале ле,
девет съм години лежала,
и още девет ще лежа,
вярата не си придавам,
на тия черни цигани,
на тия жълти евреи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020