* * *

Мома в тъмница

Янке ле, бяло девойче,
каква те беда бедиха?
На два те друма вардиха,
на третия те стигнаха,
стигнаха и уловиха.
Черни ти върви развиха,
бели ти ръце вързаха
и та в тъмница хвърлиха.
Майка й покрай ходеше
и си на Янка думаше:
- Янке ле, щерко хубава
усилно ли ти е в тъмница.
Янка на майка говори:
- Деня е усилно и не е
Нощя е твърде усилно.
Кога се съберат момите
момите по седенките
юнаците покрай седенките,
момите песен запеят
момците с кавал засвирят.
Тогава е твърде усилно.
- Янке ле, щерко хубава
придай си, Янке, вярата,
да ми от тука излезеш,
от тази тъмна тъмница.
Янка на майка говори:
- Девет съм години лежала,
и още девет ще лежа,
пак си вярата не давам.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020