* * *

Мома в тъмница

Янке ле, мало девойче!
Янка са беда бедили,
отщо е Янка хубава,
хубава, още гиздава,
та я в тъмница туриха;
та лежа Янка, що лежа,
до осем-девет години.
Майка я покрай обиде,
та па я хитро попита:
- Янке ле, мало девойче,
жално ли ти е ли не е,
като ми седиш в тъмница?
А Янка си й говори:
- Мале ле, мила мале ле,
дене е жално и не е,
ноще е твърде усилно, -
кога се сберат момите,
момите на седянката,
момите песни да пеят,
момците свирки да свирят!
Тогав е твърде усилно...
А майка си й говори:
- Янке ле, мало девойче,
придай си, Янке, вярата,
соса ми седя в тъмница!
А Янка си й говори:
- Мале ле, мила мале ле,
ся девет годин ка лежа,
и още девет ще лежа,
па си вярата не давам!
Още си това думаше,
ясно се небо разтвори,
та се кандило запали, -
сама се Янка посвети
в оная тъмна тъмница.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020