|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома в тъмница
Де се е чуло-видяло,
мома в зандани да лежи,
зарад нищо и никакво,
зарад бащини борчове,
зарад братови дългове.
Цяло я село забрави -
само нейната майка я помнеше -
тя край зандани плачеше
и на ключаря думаше:
- Ключарю, тъмничарю, има ли
мома хубава на име Радка Гергьова?
Ключар на баба думаше:
- Вчера зандани метохме -
Радкини кости изметохме.
Радка си майка дочула
и на прозорец останала:
- Тука съм, майко, тука съм -
като съм тука, защо съм -
руса ми коса опадна,
бело ми лице повехна,
тънка ми снага изсъхна.
Като си, майко дома идеш,
На мойто либе да кажеш -
право при мене да дойде,
да си му, майко, разправя,
още тука азе лежим.
Бързия, Берковско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|