|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома в тъмница
Де се е чуло-видяло
мома в зандани да лежи
като мамина Дамяна.
Заради нищо и никакво -
заради бащини борчове,
лежала мома лежала
цели ми девет години.
Цяло я село забрави
само майка й я помнеше,
майка й в зандани отиде
и на ключаря думаше:
- Ключарю, верен тъмничарю,
има ли мома в зандана?
- Имаше, бабо, имаше
вчера затвори метохме,
косите й изхвърлихме.
Отде го дочу момата,
че се на майка обади:
- Тука съм, мале, тука съм
ама като съм, защо съм?
Бело ми лице повехна,
тънка ми снага изсъхна.
Да идеш, мале, да кажеш
на мойто либе хубаво,
роклята да ми замеше,
роклята за венчилото,
рокята и обувките
сега за опелото…
Че не съм, мале, виновна
я лежим, мале мо, изплащам
бащини си дългове
и братовите борчове.
Бързия, Берковско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|