* * *

Мома в тъмница

Димка са беда бедили,
поне да е нещо, за нищо,
за едно турско детенце,
и са в тъмница хвърлени,
тъмници нови градени,
градени, недоградени.
Димкина стара майчица
нови пътеки сторила
от тъмница и до тях си.
Още си Димка думаше:
- Димке ле, мари хубава
мъчно ли е в тъмници?
- Мамо льо, мила, мамо льо
денем мъчено, хем не е,
дано трепне слънце да зайде,
тогара е много мъчно,
да тръгнат моми за вода
и млади булки с девери.
Мама си Димка думаше:
- Придай си, Димке вярата,
вярата на турска вяра.
- Мамо льо, мила мамо льо,
девет съм години лежала
и още девет да лежа,
но вярата не си давам,
вярата на турска вяра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020