* * *

Мома в тъмница

Димка га беда бедили,
бедили и уловили,
и га в тъмница хвърлили.
Тъмница нова градена,
градена, не доградена,
дъски й недодялани,
нгисери не доковани.
За кво й била бедата,
бър да е нещо, за нещо,
за едно турско детенце -
та тя го на пътя намери
и го във черкви занесе.
Димкина стара майчица,
нови пътики сторила
и тъвничар си попита:
- Тъмничарьо, отключарьо,
тя тука ли е наш Димка?
Дорде тъмничар продума,
Димка по-напреж продума:
- Тука съм, мамо, тука съм,
тука съм, ма за какво съм -
диреци растат нагоре,
па Димка расте надолу,
надолу към църна земя...
Мама си Димка думаше:
- Димке ле, мари, хубава,
придай си, Димке, вярата!
Димка си мама думчаше:
- Мамо льо, мила мамо льо,
как да си придам вярата,
вярата на турска вяра?
Турска е вяра кучеща -
един ден във годината,
и го не знаят кой ден е;
един го каже - днеска е,
па друг го каже - утре е!
Затва си вярата не давам,
вярата на турска вяра!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020